Съоснователите и законът: дялове, решения и раздяла в българското ООД

Ако съдружник напусне ООД, законът му дава право на паричната стойност на дела му по баланса, а не на част от бъдещия успех - затова вестингът, изкупуването и забраната за конкуренция трябва да се уговорят писмено още в началото.

Двама или трима души решават да правят компания заедно. Регистрират фирма, разделят дяловете поравно или според усещането и се захващат за работа. Почти никой не пита какво ще стане, ако единият спре да работи, поиска да излезе, почине или отвори конкурентна фирма. Българският закон има отговор на всеки от тези въпроси - и често той не е този, който основателите очакват.

Текстът е за отношенията между съоснователите в ООД (дружество с ограничена отговорност) - най-честата форма за български стартъп - от дяловете до края на съдружието. Цитираме Търговския закон (ТЗ), освен където е посочен друг закон. Където друга наша статия вече покрива темата, даваме връзка вместо да повтаряме. Сроковете и сумите, отбелязани като ориентировъчни, са оценки от практиката, а не законови правила; примерите са илюстративни.

1. Какво сте един за друг по закон

Когато двама или повече основатели учредят ООД, всеки става съдружник - собственик на дялове в капитала. Едноличното ООД (ЕООД) има един собственик, който сам взема решенията на общото събрание (чл. 147, ал. 2 ТЗ). Щом влезе втори основател, започва да важи всичко по-долу.

Съдружникът има право да участва в управлението чрез общото събрание, на част от печалбата и да преглежда книжата на дружеството (чл. 123 ТЗ). Длъжен е да внесе дела си, да съдейства на дружеството и да изпълнява решенията на общото събрание (чл. 124 ТЗ). За дълговете му отговаря само с вноската си (чл. 113 ТЗ).

Най-важното разграничение е между съдружник и управител. Съдружникът притежава. Управителят ръководи и представлява дружеството пред банки, клиенти и държавата (чл. 141 ТЗ) и може да е, а може и да не е един от основателите. Съдружник, който не е управител, не може сам да подпише договор от името на фирмата. От това зависи кой е обвързан от забрана за конкуренция и кой носи лична отговорност.

Отношенията между основателите живеят в два документа:

• Дружественият договор - учредителният документ на ООД. Публичен е (обявява се в търговския регистър) и определя капитала, дяловете, управлението и мнозинствата.
• Договорът между основателите - частно споразумение, което не се публикува. Тук се пишат вестингът, обратното изкупуване, неконкурирането и правилата при раздяла.

Договорът между основателите обвързва само подписалите го и не важи спрямо трети лица, но между основателите е напълно действителен и е основание за иск за неустойка (предварително уговорена сума при нарушение), обезщетение или сключване на обещан договор.

2. Разпределението на дяловете

Дяловете в ООД следват вноската в капитала, не работата, идеите или часовете. Основател със 50% срещу символична вноска притежава 50%, независимо дали работи по 80 часа седмично или е спрял на следващия ден. Търговският закон няма механизъм, който да преразпредели дяловете според реалния принос, а съдът не променя разпределението, защото му се струва несправедливо. Печалбата се дели съразмерно на дяловете, освен ако е уговорено друго (чл. 133, ал. 1 ТЗ).

Промяната на разпределението по-късно е по-строга, отколкото повечето основатели предполагат:

• Прехвърляне между съдружници е свободно, без решение на общото събрание (чл. 129, ал. 1 ТЗ). Ако искате контрол и върху него, например право на първо предлагане, го пишете в дружествения договор.
• Прехвърляне на нов човек изисква общото събрание да го приеме с мнозинство над 3/4 от капитала и дружеството да няма неплатени заплати, обезщетения и осигуровки към служителите си (чл. 129, ал. 1 ТЗ).
• Договорът за прехвърляне се сключва с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието едновременно и се вписва в търговския регистър (чл. 129, ал. 2 ТЗ).
• Промяната на капитала изисква единодушие на всички съдружници (чл. 137, ал. 3 ТЗ).

Данъците при продажба на дялове са в данъчната статия. Допълнение: съдружниците са свързани лица за данъчни цели, така че при цена значително под пазарната данъчните органи могат да приложат пазарната.

3. Кой решава какво

Общото събрание на съдружниците взема стратегическите решения. Мнозинствата са определени в закона, а дружественият договор може само да ги вдигне:

Решение	Мнозинство	Основание
Годишен отчет, разпределяне на печалбата, избор и освобождаване на управител	Над 1/2 от капитала	чл. 137, ал. 3
Покупка и продажба на недвижими имоти	Над 1/2 от капитала	чл. 137, ал. 1, т. 7
Промяна на дружествения договор, приемане и изключване на съдружник, допълнителни парични вноски	Над 3/4 от капитала	чл. 137, ал. 3
Увеличаване или намаляване на капитала	Единодушие на всички съдружници	чл. 137, ал. 3
Доброволно прекратяване на дружеството	3/4 от капитала	чл. 154, ал. 1, т. 2

Две процедурни подробности струват скъпо, когато се пропуснат. Решенията за приемане и изключване на съдружник, за капитала, за избор на управител и за недвижими имоти се записват в протокол с нотариално удостоверяване, освен ако дружественият договор допуска писмена форма (чл. 137, ал. 4 ТЗ); без нея решението е нищожно, тоест счита се за невзето (чл. 137, ал. 5 ТЗ). А общото събрание се свиква с писмена покана с дневен ред, получена поне 7 дни предварително (чл. 139, ал. 1 ТЗ).

Управителят води текущата дейност: договори, наемане, банкови сметки. Вътрешните ограничения на правомощията му не важат за третите лица: ако наруши такова правило, сделката остава валидна, а той отговаря пред дружеството за вредите (чл. 141, ал. 2 и чл. 145 ТЗ).

Патът

Патът е положение, в което никой не може да събере нужното мнозинство и дружеството не може да реши нищо. При 50 на 50 всяко решение, което изисква повече от половината, може да бъде блокирано от единия основател. Българското право няма механизъм за излизане от пат: съдът не назначава арбитър или временен управител, когато съдружниците не могат да се разберат.

Пример. Двама основатели имат по 50%, единият е управител. Фонд предлага 200 000 евро срещу 15% нови дялове. Управителят е "за", другият смята оценката за ниска и гласува "против". Сделката пада - и не само заради 50-те процента. Влизането на инвеститор с нови дялове е увеличаване на капитала, а то изисква единодушие: дори съдружник с 5% може да спре рунда. В отговор управителят спира плащанията, които зависят от неговия подпис, и дружеството замръзва.

Затова при всяко разпределение договорът между основателите трябва да предвиди какво става при пат и как съдружниците се задължават да гласуват при бъдещ рунд. Механизмите - взаимно предложение за изкупуване (Texas Shootout, Russian Roulette) и златна акция - са описани в статията за корпоративната структура. Такава клауза е само договорно задължение: при отказ прехвърлянето се постига през съда (раздел 7). Алтернативите са медиация или арбитраж, уговорени предварително.

В дружествения договор могат да се добавят още по-високи мнозинства (например 80% за продажба на интелектуална собственост) и право на вето на съдружник по списък от въпроси.

4. Когато съосновател напуска сам

Всеки съдружник може да прекрати участието си с писмено предизвестие, отправено поне 3 месеца преди датата на прекратяването (чл. 125, ал. 2 ТЗ). Не е нужно съгласие на останалите - с изтичането на срока участието се прекратява. Договорът може да удължи срока, но не може да отнеме самото право да се напусне. Съдружник, който не е гласувал "за" допълнителни парични вноски, може да напусне по същия ред в едномесечен срок от събранието (чл. 134, ал. 2 ТЗ).

Какво получава напусналият изненадва най-много. Имуществените последици се уреждат по счетоводния баланс към края на месеца, в който участието е прекратено (чл. 125, ал. 3 ТЗ). По преобладаващата практика на Върховния касационен съд се взема балансовата стойност на нетните активи (активи минус задължения), а не пазарната оценка на бизнеса. В спор съдът може да назначи експертиза дали балансът е съставен правилно и активите не са занижени.

Пример. Съосновател с 30% подава предизвестие. Към края на месеца на прекратяването дружеството има активи за 100 000 евро и задължения за 60 000 евро - нетни активи 40 000 евро. Напусналият има право на 30% от тях, тоест 12 000 евро. Това, че инвеститор е говорил за оценка от 500 000 евро, не променя сметката.

Но никой не е длъжен да напусне: съдружник, който просто спре да работи и запази дяловете си, не получава нищо, но и не губи нищо. Така се ражда мъртвият капитал (раздел 7).

Вземането не става дължимо в деня на баланса: ако договорът не предвижда срок, бившият съдружник трябва да покани дружеството да плати. За данъчни цели сумата е ликвидационен дял (изплащане на дела при излизане от дружество), не продажба на дялове - ставката е в данъчната статия.

5. Изключване на съдружник

Изключването е най-тежката мярка между съдружниците. Законът познава два вида.

Невнесена вноска (чл. 126, ал. 1 ТЗ). Общото събрание дава на съдружника допълнителен срок от поне един месец, определен с мнозинство над половината от капитала, а управителят го уведомява писмено и го предупреждава. Ако и тогава не плати, той се смята за изключен по силата на закона и губи направените вноски (чл. 126, ал. 2 ТЗ).

Изключване с решение (чл. 126, ал. 3 ТЗ). Общото събрание може да изключи съдружник, който не оказва съдействие за дейността на дружеството, не изпълнява решенията на общото събрание, действа против интересите на дружеството или не е внесъл гласувана допълнителна парична вноска и не е напуснал. С Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. (задължително за съдилищата тълкуване на закона) Върховният касационен съд прие, че основание могат да бъдат и действия, извършени в качеството на управител.

Процедурата е формална и всяка пропусната стъпка дава на изключения основание да оспори решението:

1. Писмено предупреждение с конкретно описани нарушения и, когато естеството им позволява, срок за преустановяването им.
2. Покана за общо събрание с изрична точка в дневния ред за изключването.
3. Решение с мнозинство над 3/4 от капитала и протокол с нотариална заверка, освен ако договорът допуска писмена форма. Изключваният не гласува и дялът му се приспада при изчисляване на мнозинството (чл. 137, ал. 3 и 4 ТЗ).
4. Вписване в търговския регистър - спрямо третите лица изключването има действие от вписването (чл. 140, ал. 4 ТЗ).

Ориентировъчно цялата процедура отнема 1 до 3 месеца. Изключеният може да оспори решението пред окръжния съд в 14-дневен срок от събранието, ако е присъствал или е бил редовно поканен, а иначе - в 14 дни от узнаването, но не по-късно от 3 месеца след събранието (чл. 74 ТЗ).

Две неща основателите не очакват. Първо, изключеният запазва правото на стойността на дела си по баланса, както при доброволно напускане. Второ, дружеството не може просто да "прихване" от тази сума вредите, които смята, че е понесло: вземането за вреди трябва да е установено - по споразумение или с влязло в сила съдебно решение.

Най-трудно е да докажете основанието, защото "неоказване на съдействие" и "действия против интересите" са общи понятия. Договорът между основателите може да ги конкретизира: колко време отделя всеки и какво е нарушение - например неизпълнение на ключови задължения повече от 30 дни или изтичане на поверителна информация.

6. Смърт, недееспособност и дълго отсъствие

Участието на съдружника се прекратява при смърт или ако съдът го лиши напълно от дееспособност, тоест реши, че вече не може да управлява себе си и делата си (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ). Според практиката на Върховния касационен съд наследниците не стават съдружници автоматично. Те наследяват имущественото право на стойността на дяловете по баланса към края на месеца на смъртта. За да влязат в дружеството, трябва да бъдат приети като нов съдружник - с мнозинство над 3/4 от капитала. Ако не бъдат приети, дружеството им изплаща стойността.

За стартъпа това значи: или в общото събрание влизат хора без връзка с бизнеса, или дружеството трябва да намери пари в най-трудния момент. Отговор има в два инструмента: клауза за изкупуване на дяловете от останалите основатели по предварително уговорена формула и застраховка "Живот" на ключовите хора с ползващо се лице дружеството, чието обезщетение покрива плащането към наследниците.

При продължително заболяване на основател, който е единствен управител, никой не може да подписва от името на фирмата. Общото събрание може да избере втори управител, а управителят - да упълномощи прокурист, физическо лице, натоварено да управлява предприятието (чл. 21 ТЗ). По-добре това да е уредено предварително.

7. Мъртвият капитал и вестингът по българското право

Мъртъв капитал е значителен дял у основател, който вече не работи за компанията. Инвеститорите не искат да финансират растеж, от който печели неактивен човек, който освен това участва в печалбата и може да блокира решения.

Пример. Стартъп преговаря за начална (seed) инвестиция от 300 000 евро. При правния одит фондът открива, че 30% от дяловете са у основател, напуснал на петия месец. В term sheet-а (предварителните условия на инвеститора) се появява условие дяловете да бъдат изкупени и преразпределени преди сделката. Напусналият разбира, че държи лост, и иска 35 000 евро. Ориентировъчно изчистването след факта струва между 10 000 и над 50 000 евро и отнема от 3 до 12 месеца преговори.

Предпазният механизъм е вестингът: дяловете се "заработват" с времето и който напусне рано, връща незаработената част. Параметрите - 4 години с едногодишен праг (начален период, през който не се заработва нищо), good и bad leaver (напускане по уважителна или по неуважителна причина), ускоряване при продажба - са в наръчника за набиране на капитал и в статията за корпоративната структура. Тук - как работи в българско ООД.

Търговският закон не урежда вестинг за ООД: дяловете се записват окончателно при учредяването. Затова вестингът се изгражда с договор:

• Опция за обратно изкупуване. Основателите се задължават, ако някой напусне преди уговорения срок, да продаде незаработените си дялове на останалите на номинална стойност (стойността, записана върху дяла - обикновено символична).
• Предварителен договор. Обещанието за прехвърляне се оформя като предварителен договор за продажба на дяловете при настъпване на напускането. Понеже окончателният договор изисква нотариална заверка, предварителният трябва да е писмен и да съдържа съществените условия (чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД).
• Неустойка. Уговаря се сума, която напусналият дължи, ако откаже да изпълни (чл. 92 ЗЗД). Дължи се без доказване на вреди, но съдът може да я намали, ако е прекомерна.

Така нареченият "reverse vesting" в България работи само по този договорен начин и не прехвърля дяловете автоматично: всяко прехвърляне в ООД изисква нотариален договор и вписване (чл. 129, ал. 2 ТЗ). Ако напусналият откаже да отиде при нотариуса, останалите предявяват иск за сключване на окончателния договор и той се смята за сключен, когато решението влезе в сила (чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Разчитайте на неустойката като основен лост за доброволно изпълнение.

Пример. При вестинг за 4 години с едногодишен праг основател с 50%, който напусне на осмия месец, не е заработил нищо и трябва да прехвърли дяловете си на номинална стойност - за дни, ако отиде при нотариуса, а иначе с дело и неустойка. Без вестинг запазва 50%.

Алтернатива е дружеството с променлив капитал (ДПК): прехвърлянето на дялове не изисква нотариус, а законът изрично урежда право на придобиване на дялове. Плюсовете и рисковете му са в статията за корпоративната структура.

8. Кодът, написан преди фирмата

Най-ценният актив на много стартъпи е написан, преди фирмата да съществува - от един от основателите, вечер, на собствения му компютър. По закон този код не е на дружеството.

Автор е физическото лице, което е създало произведението (чл. 5 от Закона за авторското право и сродните му права - ЗАПСП). Идеите и концепциите не са обект на авторско право изобщо (чл. 4, т. 2 ЗАПСП) - защитава се написаният код, не замисълът. Правилото, по което правата върху компютърни програми принадлежат на работодателя (чл. 14 ЗАПСП), важи само при трудово правоотношение. Код, писан преди учредяването или по граждански договор, остава на автора.

Пример. Основател А пише платформата четири месеца преди регистрацията. После с основател Б учредяват ООД 50 на 50 и никой не подписва нищо за правата. Носител на правата е А като физическо лице: ако се скарат, може да забрани на дружеството да ползва софтуера и да претендира обезщетение. Компанията, в която Б е вложил година, няма продукт.

Решението е писмен договор между автора и дружеството с две решаващи неща:

• Изрично отстъпване на изключителните права (само получателят може да ги ползва и да ги разрешава на други) в писмена форма. Иначе се смята, че е дадено само неизключително право на ползване (чл. 36, ал. 4 ЗАПСП) - авторът може да даде същия код и на друг.
• Конкретно описание на прехвърляното - кои програми и репозитории (хранилища на кода), кои права, за какъв срок и територия, срещу какво възнаграждение.

Нотариална заверка не е нужна, за разлика от прехвърлянето на дялове.

Правото да бъде признат за автор остава у човека и не се прехвърля. Но който законно е придобил правото да ползва компютърна програма, може да я преработва и изменя, доколкото е нужно за целта, за която я е придобил, ако не е уговорено друго (чл. 70 ЗАПСП). Договорът между основателите трябва да включва съгласие за изменения и за използване на кода без името на автора след напускането му.

Кодът на служители и изпълнители е в статията за трудовото право, а защо прекъсната верига на правата проваля инвестиции - в наръчника за набиране на капитал.

9. Бивш съосновател като конкурент

Законовата забрана за конкуренция в ООД засяга само управителя. Без съгласие на дружеството, когато дейността е сходна, той не може да извършва търговски сделки, да участва в други дружества, нито да заема длъжност в ръководството им (чл. 142, ал. 1 и 2 ТЗ). При нарушение дължи обезщетение (чл. 142, ал. 3 ТЗ).

Съдружник, който не е управител, няма законова забрана и може да участва в конкурентна фирма, ако не е поел договорно задължение да не го прави. А след напускане законова забрана няма никой.

Пример. Съосновател напуска и след месец стартира същия продукт, като привлича трите най-големи клиента. Ако не е бил управител и няма клауза, дружеството няма как да го спре; ако има забрана с обезщетение и неустойка, може да заведе дело и да поиска обезпечение (временна мярка, която замразява имущество до решението на съда).

Забраната след раздялата е валидна само при разумен срок, ясно определен предметен и географски обхват и обезщетение за периода на забраната; без обезщетение рискува да бъде обявена за нищожна. Как тези условия са изведени в практиката и защо същата клауза в трудов договор е нищожна - в статията за трудовото право. Отделно стои непривличането на служители и клиенти: то не ограничава общо правото на труд и затова се приема по-лесно.

10. Рискове около съдружието

Личен кредитор на съосновател. Кредитор не може да вземе имуществото на дружеството, но може да наложи запор (съдебна забрана длъжникът да се разпорежда с дела си) върху дела на длъжника (чл. 517, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс - ГПК). След това съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване на участието на длъжника. След 3 месеца кредиторът може да предяви иск за прекратяване на цялото дружество. Съдът го отхвърля, ако дружеството е изплатило на кредитора стойността на дела по баланса или вземането е удовлетворено (чл. 517, ал. 3 ГПК). Личен дълг на един основател може да принуди дружеството да намери пари за дела му, за да не бъде прекратено.

Права на малцинството. Съдружници с дялове над 1/10 от капитала могат писмено да поискат от управителя да свика общо събрание и, ако той не го направи в 2-седмичен срок, да го свикат сами (чл. 138, ал. 2 ТЗ). Всеки съдружник може да поиска от съда да отмени решение, което противоречи на закона или на дружествения договор, в сроковете по чл. 74 ТЗ (раздел 5). Решението за иск срещу управителя се взема от общото събрание (чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ).

Личната отговорност на управителя. Основателят, който е и управител, носи рискове, които останалите нямат: към дружеството за вреди от виновно неизпълнение (чл. 145 ТЗ); към държавата - за неплатени данъци и осигуровки, когато е укрил факти, които е бил длъжен да обяви, или недобросъвестно е изплатил скрито разпределение на печалбата или е продал имущество значително под пазарната цена, и заради това задълженията не могат да бъдат събрани (чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - ДОПК; какво е скрито разпределение - в данъчната статия); и наказателна - ако дружеството е неплатежоспособно и управителят не поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от спиране на плащанията (чл. 227б от Наказателния кодекс - НК).

Други скъпи грешки на основателите - от IP до данъците - сме събрали на едно място.

11. Краят: ликвидация и прекратяване от съда

Доброволна ликвидация (закриване на дружеството с уреждане на дълговете и разпределяне на остатъка). Съдружниците могат да го прекратят с мнозинство 3/4 от капитала, освен ако договорът не изисква повече (чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ). Ликвидатор е управителят, освен ако е определен друг (чл. 156, ал. 2 ТЗ). Той кани кредиторите да предявят вземанията си - писмено известните и с обявление в търговския регистър (чл. 267 ТЗ) - и имуществото се разпределя между съдружниците едва след 6 месеца от обявяването на поканата (чл. 272, ал. 1 ТЗ). Ориентировъчно ликвидацията отнема 8 до 12 месеца и повече. Остатъкът се дели между съдружниците (чл. 271 ТЗ), а данъкът върху ликвидационния дял е в данъчната статия.

Прекратяване от съда. Когато основателите са в непреодолим конфликт и дружеството не може да функционира, съдружници с дялове над 1/5 от капитала могат да поискат от окръжния съд прекратяване поради важни причини (чл. 155, т. 1 ТЗ) - траен пат, непроведени общи събрания, невъзможност да се постигнат целите. Делото може да мине през три инстанции и ориентировъчно отнема от година и половина до над три години, а през това време бизнесът обикновено губи клиентите и стойността си. Резултатът не е това, което повечето очакват: съдът не "дели" бизнеса между основателите, а прекратява дружеството и следва ликвидация.

12. Какво да съдържа договорът между основателите

• Дялове и вноски, включително бъдещо финансиране.
• Вестинг с праг, график и правила при продажба, плюс механиката: опция, предварителен договор и неустойка.
• Роли и ангажимент - отговорности, минимално време, измерими цели.
• Решения и пат - прагове, въпроси с вето, механизъм за излизане от пат и задължение за гласуване при бъдещ рунд.
• Обратно изкупуване и право на първо предлагане с ясна формула за цената.
• Интелектуална собственост - писмено отстъпване на всички съществуващи и бъдещи права върху код, дизайн и марки.
• Неконкуриране и непривличане по време на съдружието и за определен срок след него, с обезщетение и неустойка.
• Основания за изключване, конкретизирани.
• Смърт, недееспособност и запор върху дялове - изкупуване по формула и застраховка.
• Изход - как се делят парите при продажба или ликвидация, права при продажба: tag-along (малцинството може да се присъедини към продажбата на мнозинството) и drag-along (мнозинството може да задължи малцинството да продаде).

Част от правилата - повишените мнозинства, ограниченията при прехвърляне, формата на протоколите - трябва да влязат и в дружествения договор, за да важат спрямо трети лица. Двата документа се пишат в началото, докато основателите още искат едно и също.

Тази статия е част от обзора законите, които засягат всеки стартъп в България.